720 hours
Стената още е сива, както бе и сутринта преди 720 часа, когато бях млад и гладен.Събудих се преди 30 дни и първото, което видях беше сивата стена в празната спалня.Няма да забравя нейното буйно изражение още поне минута преди всичко да се заличи от мислите ми. Запазвам трудно спомените си повече от секунда, повече от век ми трябва да сътворя нови.
Ден Първи
Едва се прозявам и искам да разкъсам тея пердета дето крият слънцето от бледата ми кожа, пропила се с мириса на тяло дето е лежало в топлите постели поне година.Поглеждам към махалото, а после към единствения друг предмет, който краси стаята ми - парче ахат, което бях намерил по време на една моя експедиция в Африка.
Ден Втори
Става ми студено.Пердетата още висят неразкъсани, несподелена е стаята ми от алчните лъчи на слънцето, което отказва да се пренесе в моето легло, а тъй ведро струи от егоцентричната си топлина навън.Жаден съм.
Ден Трети
Сега разбирам защо съм спал така дълго, та в моята стая е така мрачно и черно сякаш тънка сюреалистична мисъл е пренесла цели поеми, романи и хиляди безцелни страници точно тук, върху леглото ми, което сякаш е празно или го няма.Гладен съм.
Ден Четвърти
Започвам да се изнервям от махалото и от ахата, които сякаш ме наблюдават как не помръдвам по цели дни и нощи.Прислужницата минава всеки ден в 17 часа, за да пребърше праха от тях и съвсем не забелязва, че съм разтурен, смачкан и мириша на одеало.Когато утре мине пак, ще си обещая да я заговоря, пък дано ми обърне внимание. Самотен съм.
Ден Пети
Навън заваля едва сутринта, а още не е спряло досега.Грета, както знам, че я наричат - днес подрани. Към 14 и 47 чух ключалката да се превърта и вече убеден, че съм събрал кураж аз реших да проговоря. За мое учудване не можах да отворя устата си. Казах си - от страх ще е.
Ден Шести
Дъждът спря преди 2 часа, а аз отново се опитвам да разбера защо никой не лежи върху мен.
Ден Седми
Вече втори ден Грета не е дошла.
Ден Осми
Грета дойде.Прекрасна е отбелязах.Толкова съм самотен вече, че намирам в тази жена нещо уникално тактично.Завладява с нежните движения на ръцете й и розовите устни.Когато бърше праха от махалото и ахата - тя се привежда леко напред и успявам да доловя формите на тялото й.Искам я върху себе си.
Ден Девети
Грета дойде отново при махалото и ахата, които искрено ме дразнят, задето им се обръща такова внимание.Иска ми се да изчезнат от стената, за да може Грета да обърне внимание само на мен.
Ден Десети
Отново заваля.А днес Грета дойде, обляна в сълзи, пребърса праха от ахата и махалото и ме погледна.Исках да изтръпна в очакване нейното крехко тяло да се докосне до мен, но не успях.
Ден Единадесети
Днес Тя не дойде.
Ден Дванадесети.
Пак я Няма, а махалото и ахатът сякаш вече заговорничат против мен, жалко погубени от праха по себе си, който, уви - няма кой да изчисти.
Ден Тринадесети
Жаден съм.Гладен съм.Не обръщам внимание нито на Ахата, нито на неговото Махало.
Ден 14
Искам да заспя отново, но навън пак е слънце и пердетата пак ми се присмиват, че съм така неподвижен.
Ден 15
Грета отново и отново не дойде.
Ден 16
Отново и отново не чувам как ключалката пее и ми обещава да я видя.
Ден 17
Ахатът и Махалото съвсем посивяха почти като стената.Грета я няма да избърше праха от тях, за да светнат в мрака. А аз ставам все по-тъжен.
Ден 18
Все още съм сам и мисля, че вече не бих могъл да усетя глад, нито жажда, нито студ, нито топлина.
Ден 19
До Днес тъкмо, когато бях загубил надежда, че ще я зърна отново някога.Точно в 15 и 34 ключалката се превъртя и Тя влезе с цялата грация, на която е способна една жена.Мислех за нея още дълго, след като премина покрай мен, въпреки да не ме погледна.
Ден 20
Днес е истински празник!Тя дойде и дори свали пердетата от прозорците, та за първи път, от както се събудих видях светлината навън, която почти ме заслепи.
Ден 21
Грета не дойде днес.
Ден 22
Кога ще дойде отново? И дали ще върне пердетата на мястото си, започва да ме убива тая жива светлина дето почти ме изгаря. Кожата ми сякаш е от дърво, което ей сега ще пламне.
Ден 23
Махалото и Ахатът отново потъват в прах.Писна ми да ги гледам.Няма ли кой да оправи одеалото, за да се скрия от алчните им погледи.
Ден 24
Нея отново я няма.Пак е забравила за почти празната стаичка. Поне вали, та не ми е прекалено топло, нито прекалено светло.
Ден 25
Грета дойде до мен и за мое учудване за първи път ме погледна.Погали възглавниците по мен и даже май й се прииска да легне върху мен. О, Грета, толкова красива си...
Ден 26
Отново съм потънал в безсмисленото си безмълвие.Сякаш нямам глава, в която да разбият нещо тежко.
Ден 27
Все още няма никой.Няма я моята любима, която така жадувам да докосна.
Ден 28
Махалото и Ахатът бяха грижливо пренесени от непознат за мен младеж, който не ме погледна, но ги свали внимателно и прибра в кутия, която запечата старателно под зоркия поглед на сивата стена, която остана да ме зяпа с двата белега от тях двамата. Явно са стояли толкова дълго, че бяха образували бледи очи върху нея.
Ден 29
Няма я Грета.Не съм очаквал, че Ахатът и Махалото, ще ми липсват толкова дълго.
Ден 30
Днес грета дойде. Съблече се пред мен, разголи се съвсем, както жена би направила пред мъж, на който желае да се отдаде изцяло.След което тя повдигна завивката ми и легна върху мен. Най-сетне заспивам спокоен.
720тия час е от моето будуване.Дано никога не се събудя отново сам без Нея.
